Почти 60 г. след смъртта си Султана Суружон е най-продаваната българска художничка
Султана Суружон е една от най-активните български художнички през 30-те години на ХХ век. Родена е на 12.05.1900 година в Нови Пазар. Като дете на огромно семейство с нюх към изкуството тя рано открива своя живописен гений. Бащата на Султана – Сабитай Суружон имал мощно развита музикална памет и съвършен слух, пеел и свирел на цитра и мандолина. Майка й– Естер била талантлива с мек и топъл глас. Големият брат на Султана – Исак свирел на цигулка и флейта. По-малките Софи и Леон също посочили огромен гений в музиката.
Султана Суружон учи в Държавната художествена академия от 1921 до 1927 година при професор Цено Тодоров и професор Харалампи Тачев. В последващите години тя постоянно взе участие във всички публични изложения и тези на жените-художнички и на художниците евреи. Нейните обществени изяви стартират през 1931г., когато към този момент е член на Дружеството на жените-художнички, сдружение „ Родно изкуство “ и това на Южнобългарските художници. През 1932 година изявите й не престават в „ Художници - евреи в България “. От 1933 година е член на художествения комитет на еврейското културно сдружение за литература и изкуство „ Пробуда “, дружно с Буко Пити, Алберт Михаел, Буко Коен и Мишел Левиев.
През 1938 година художничката отпътува за година в Париж, където се причислява към Дружеството на френските самостоятелни художници. Участва в тяхна галерия в „ Гран Пале “ с три композиции на голи тела и впечатлява публиката с възприятието към детайла, сияйно със своя нюанс. Често рисува свои сънароднички, като съумява да съчетае в творбите си действителното, самостоятелното и родовото. За реализиране на крайния резултат Сурожон първо рисува с четка, а по-късно получава тоналностите посредством разбъркване на боите с пръсти върху платното. Работи най-вече със светли и живи цветове, на което се дължи ефирността на рисунките й. Успехът й се дължи и на това, че сама избира моделите си. Въпреки скромния живот, който води, Султана извършва портрет по поръчка единствено в случай че моделът дава отговор на нейния нюх.
През 1953 година Султана Суружон напуща България и се открива вТел Авив, Израел. Участва в изложения в Барселона, Испания (1955г.) и Тел Авив (1957 г.). Умира при автомобилна злополука в град Бат Ям на 18.01.1961 година
Султана Суружон е извънредно ценена в чужбина и на аукциони нейните творби се продават на цени, надхвърлящи доста първичните. Авторка на маслени платна и акварели, тя се подрежда измежду майсторите на портретния актов род. Нейни произведения се съхраняват в Националната художествена изложба – София.
